Човекът и обществото

	ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
хан Аспарух	хан Тервел	хан Крум
хан Омуртаг	княз Борис I	цар Симеон
цар Петър I	Цар Самуил
	ВТОРО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО
Цар Асен	Цар Петър	Цар Калоян
Цар Иван Асен II	Цар Иван Александър	Цар Иван Шишман

            Да запомним тези дати!

ЕЛЕКТРОНЕН ТЕСТ

Априлското въстание 1876 г.

 Природните забележителнос.ppt (4,8 MB)

 КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПО Човек и Общество В 3 клас

ГЕОГРАФИЯ

Общество – групи от хора с общи интереси, цели и задачи – семейство, клас, танцов състав.

Обществени сгради – онези, които се използват от всички хора в селището – училища, магазини, театри, болници.

Държава – обединение на хора, които живеят на обща територия и имат общо управление.

Република България е държава в Югоизточна Европа. Разположена е в източната половина на Балканския полуостров. Столица – София.

Граничи:
-на изток с Черно море;

-на юг с Гърция и Турция;

-на запад със Сърбия и Македония;
-на север с Румъния.
Символи на България – химн, знаме и герб.

Химн – „Мила родино” – тържествена песен за прослава; ставаме прави.

Знаме – трицветно – бял, зелен, червен, подредени един под друг.

Герб – червен щит с лъв на него, държан от два лъва, стъпили на дъбови клонки; под тях има надпис „Съединението прави силата”; най-отгоре има корона.

Карта – умалено изображение на земната повърхност.

Условни знаци – изображения, с помощта на които върху картата се обозначават градове, села, пътища, граници и др.

Цветове – зелен – равнини, низини, полета; кафяв – планини; син – реки, езера, морета.

Посоки на света – на картата горе – север, долу – юг, дясно – изток, ляво – запад. Междинни – североизток, северозапад, югоизток, югозапад.
Форми на земната повърхност -

Планина – висока форма на земната повърхност.

Било – най-горната част на планината – заоблено или остро.

Връх – най-високата точка от планината.

Хълм – малко възвишение, закръглена земна височина.

Равнина – обширна земя с малка височина, без планини.

Низина – обширна равна земя с височина до 200 метра.

Долина – ниско място, разположено между височини (планини).

Река – поток от прясна вада, който тече в корито, издълбано от водата. Влива се в море, езеро или друга река.

Езеро – вдлъбнатина, запълнена с вода.

Язовир – изкуствено езеро, създадено от хората.

Бряг – земя край вода (море, езеро, река).

Залив – част от море, вдадена в сушата.

Остров – земя, оградена от всички страни с вода.

Полуостров – част от земя, заобиколена от три страни с вода.

Планини –

Рила – вр. Мусала; Пирин – вр. Вихрен; Родопи – вр. Голям Перелик; Стара планина – вр. Ботев; Витоша – вр. Черни връх, Средна гора – вр. Богдан.

В планините – дървен материал, билки, гъби, горски плодове, въглища, руди, пасища, електроенергия от ВЕЦ, туризъм.

Равнини –

Дунавска – между р. Дунав и Ст. Планина; от запад на изток – по-широка и по-висока; пшеница, царевица, слънчоглед и др.

Горнотракийска – между Средна гора, Родопи и Странджа; лозя, плодове и зеленчуци, ориз, памук и др.

Задбалкански полета – на юг от Ст. Планина; Софийско, Карловско, Казанлъшко, Сливенско; Розова долина – рози, лавандула и др.
Водни басейни –

Черно море – „морската врата на България”; сол, делфини, тюлени, риба, пристанища – Варна, Бургас, туризъм.

Р. Дунав – единствената наша плавателна река; напояване, риба, превоз.

Р. Искър – извира от Рила, влива се в Дунав, най-дългата.

Р. Марица – извира от Рила, влива се в Егейско море, най-пълноводната.

Езера – естествени – планински, крайречни, крайморски, изкуствени – язовири; Варненското и Бургаското – крайморски.

Почва – най-горният рохкав слой на земята, който се отличава с плодородие; най-плодородни са почвите в равнините и край реките.

Растения – водна лилия, тинтява, омайник, еделвайс, минзухар и много други.

Животни – мечка, сърна, елен, дива коза, свиня, вълк, лисица, орел, заек, полска мишка, яребица фазан и др.
Национални паркове - „Рила”, „Пирин” , „Централен Балкан”

Календар за защита на природата –

22 март – Ден на водата; 1 април – Ден на птиците; 5 април – Ден за опазване на природата; 22 април – Ден на Земята.

ИСТОРИЯ

Извори за миналото – следите от човешката дейност.

Материални (предметни, веществени) – сечива, жилища, керамика.

Писмени – всякакви надписи върху камък, кожа и хартия.

Летоброене – подреждането на годините във времето – десетилетия, столетия (векове), хилядолетия.

Календар – начин за измерване на времето, при който за начало на летоброенето се приема година с голямо значение. Днешният календар започва летоброенето от раждането на Иисус Христос – година първа.

Век – всеки век започва с първата и завършва със стотната година (9 век – 801-900 г.); определяме века, като към първата цифра на датата прибавяме 1 ( 681 г. – 6+1=7 – 7 век).

Траки – преди повече от 3000 г. по нашите земи; уседнал живот; земеделци, коневъдци и овцевъдци; много богове; най-почитан – Херос – конник.

Гробници – за мъртвите си вождове; оръжия, съдове, украшения; край гр. Казанлък, с. Свещари.

Съкровища – Панагюрско, Вълчитрънско, Рогозенско. 
Славяни – идват по нашите земи в края на 6 в.; уседнал живот, земеделци; много богове; главен – Перун; изработват предмети от дърво, кожа, глина, метали; начело на племето- княз.

Прабългари – живеят на североизток от Черно море в степите; разпъват юртите си там, където има паша за добитъка им – скотовъдци; номадски живот; изработват предмети от кожа, метали, глина; един бог – Тангра; начело на племената – хан.
Дати, години, факти -

635 – 665 – просъществува „Стара велика България” начело с хан Кубрат; легендата за снопа пръчки.

681 – След разпадането на Велика България част от прабългарите начело с хан Аспарух се заселват в местността Онгъл. Заедно със седемте славянски племена и северите образуват българската държава като обединение в борбата им с Византия, столица – Плиска.
864 - покръстване на българите при княз Борис I.

870 – Българската църква е призната от другите християнски църкви.

886 - в България са приети учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум, Ангеларий; в Охрид, в Плиска и по-късно във Велики Преслав се създават книжовни средища, България става център на славянската култура.
893 – Симеон става владетел – цар; при него са завоювани нови територии, България граничи с Черно, Бяло и Адриатическо море; Златен век на българската култура; книжовници – Наум, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх.
927 – Петър I се качва на престола, сключва мир с Византия и е признат за цар; поява на богомилството; отшелникът Иван Рилски – Рилски манастир. 
1014 – умира цар Самуил – последният защитник на България.

1018 - след продължителни войни за запазване на независимостта на България, които завършват с погрома на войските на цар Самуил, е наложено византийско владичество.
1185 - като резултат от въстанието, ръководено от Асен и Петър, е създаденоВторото българско царство, столица - Търново.
При цар Калоян – укрепване на българската държава, военни успехи, съюз с римския папа.
При цар Иван Асен II – териториално разширение, стопанско и културно развитие; възобновяване на Българската патриаршия.
Животът на хората в бълг. царство – при цар Иван Асен има изобилие от зърнени храни и добитък, кервани пренасят храни, сол, скъпи дрехи, накити, книги, икони.

Групи – аристокрация, духовенство, занаятчии, търговци, книжовници.

Всекидневен живот – бедните – малки къщи от непечени тухли, покрити със слама или каменни плочи; храна с малко месо и еднообразна; тъмни и груби дрехи; веселие – по празниците;

Богатите – красиви каменни къщи, дворци; обилна и разнообразна храна всеки ден; цветни и скъпи дрехи; веселие – всекидневно.

1393 – османците завладяват Търновското царство.

1396 - покоряване на България, начало на османското владичество.

Българите през 15. – 17. век – начело на Османската империя – султан, столица – Истанбул; две големи групи – елит и рая с различни права (християните и евреите нямат достъп до властта и армията). Българите основно живевт в селата; опора в християнската вяра; животът заедно сближава християните и мюсюлманите; хората общуват в дюкяните и в кафенетата на чаршията; манастирите – хранилища на християнската книжнина и духовен живот – Рилският манастир – най-голям.

Българите през 19. век – от Западна Европа навлизат печатните книги, светското училище, машините, влаковете; увеличава се броят на българите в градовете; занаятчии и търговци забогатяват с труд и предприемчивост.

Обновените градове – улиците се разширяват, постлани са с калдъръм; къщите – с големи чардаци, модерни чужбински мебели; нови храни – домати, картофи, фасул; европейски дрехи; нови професии – учители, журналисти, лекари.
Паисий Хилендарски – написва „История славянобългарска”.

Софроний Врачански – първи препис на „История славянобългарска“.

Д-р П. Берон – написва „Рибен буквар”.
В. Априлов - отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощта на Неофит Рилски.